Акустичният корелатор открива теч, като „слуша“ тръбата с два сензора, поставени от двете страни на подозрителния участък. Шумът от изтичащата вода стига първо до по-близкия сензор. По разликата във времето на пристигане, разстоянието между сензорите и скоростта на звука в тръбата уредът изчислява на колко метра от всеки сензор е течът.
Как работи акустичният корелатор?
Водата, която изтича под налягане през пукнатина или пробив, създава шум. Той се разпространява по стената на тръбата и по водния стълб в двете посоки. Корелаторът записва едновременно сигнала от двата сензора и търси момента, в който двата записа си приличат най-много – т.нар. кръстосана корелация.
Отместването между двата записа е разликата във времето на пристигане (Δt). Ако течът е точно по средата, шумът стига едновременно и Δt е нула. Колкото по-близо е течът до единия сензор, толкова по-голяма е разликата. Уредът превръща тази разлика в разстояние.
Предимството пред обикновеното слушане е, че корелацията „изважда“ общия сигнал от двата сензора, дори когато той е по-тих от околния шум. Затова методът е полезен при дълги трасета и при тръби под земя, където по ухо мястото не се чува ясно.
Как се изчислява мястото на теча?
Изчислението е просто: разстоянието от теча до по-близкия сензор е равно на общата дължина на тръбата между сензорите минус произведението от скоростта на звука и времевата разлика, разделено на две. Формулата е L₁ = (D − v·Δt) / 2. Точността зависи най-вече от това колко вярно са зададени D и v.
- D – дължината на тръбата между двата сензора, измерена по трасето, а не по права линия.
- v – скоростта на звука в конкретната тръба, пълна с вода.
- Δt – времевата разлика, която корелаторът изчислява от двата сигнала.
Пример с илюстративни числа: сензорите са на 100 м един от друг, скоростта в тръбата е 1 200 м/с, а шумът стига до сензор А с 0,02 с по-рано. Тогава v·Δt = 24 м и L₁ = (100 − 24) / 2 = 38 м от сензор А. Ако скоростта е зададена с 10% грешка, позицията се измества с около метър – затова уточняваме мястото и с наземни акустични микрофони преди изкоп или къртене.
От какво зависи скоростта на звука в тръбата?
Скоростта зависи главно от материала и от отношението между диаметъра и дебелината на стената. В твърдите метални тръби звукът във водния стълб се движи значително по-бързо, отколкото в еластичните пластмасови. Затова за всяко трасе задаваме материала и диаметъра, а при възможност измерваме скоростта на място.
| Материал на тръбата | Скорост на звука (ориентировъчно) | Затихване на шума | Практическо значение |
|---|---|---|---|
| Стомана, поцинкована | Висока – около и над 1 000 м/с | Ниско | Сензорите може да са на по-голямо разстояние |
| Чугун | Висока | Ниско до умерено | Добри условия; връзките между тръбите могат да отслабят сигнала |
| Мед | Висока | Ниско | Добре провежда шума, но трасетата в жилища са къси |
| PE, PVC, PPR | Ниска – няколкостотин м/с | Високо | Сензорите трябва да са по-близо; по-добре с хидрофони |
| Смесени участъци | Различна по участъци | Различно | Изчислението се прави по участъци, иначе позицията се измества |
Стойностите са ориентировъчни. Реалната скорост зависи от диаметъра, дебелината на стената и почвата около тръбата. Ако не знаете от какво са тръбите у вас, вижте сравнението на видовете ВиК тръби.
Какви сензори използва корелаторът?
Най-често се използват акселерометри – чувствителни сензори с магнит, които се поставят директно върху метални части: спирателни кранове, хидранти, водомери, открити участъци от тръбата. При пластмасови тръби или много слаб сигнал се използват хидрофони, които „слушат“ директно водата през специален достъп до инсталацията.
Сензорите трябва да са на достъпни места по едно и също трасе. В многофамилни сгради и къщи това обикновено са водомерната шахта, спирателните кранове и точките на влизане на тръбата в сградата. Разстоянието между тях се измерва по реалното трасе, а не по права линия.
Кога корелаторът не работи добре?
Корелаторът губи точност при пластмасови тръби, ниско налягане, силен фонов шум, неизвестна дължина или материал на трасето и много разклонения. В тези случаи сигналът е слаб или се смесва с други шумове и изчислената точка може да се отклони с метри. Тогава комбинираме с други методи.
- Пластмасови тръби – шумът затихва бързо и е в ниските честоти; сензорите трябва да са по-близо.
- Ниско налягане – при слаба струя течът почти не „звучи“. Помага временно повишаване на налягането или тест с налягане по участъци.
- Фонов шум – трафик, помпи, хидрофори, ползване на вода от съседи. Затова понякога измерваме вечер.
- Разклонения и смесени материали – звукът се разделя и скоростта се сменя по пътя.
- Много малки или безшумни течове – тук по-полезни са термокамерата и влагомерът.
- Канализация – без налягане няма характерен шум; там се използва камера за оглед на тръби.
Как изглежда измерването на място?
Измерването следва ясна последователност, за да не се търси теч, който не съществува. Първо потвърждаваме, че има активен теч – по водомера или по падане на налягането. После уточняваме трасето, материала и диаметъра, поставяме сензорите и правим няколко корелации. Накрая проверяваме изчислената точка с наземен микрофон и я маркираме.
- Проверка на водомера при затворени кранове.
- Уточняване на трасето, материала и диаметъра.
- Поставяне на сензорите и измерване на разстоянието между тях.
- Корелация; при съмнение – смяна на позицията на сензорите и повторно измерване.
- Потвърждение с наземен микрофон и маркиране на мястото.
Повече за честотите, в които „звучи“ течът, и защо пластмасата се чува по-трудно, ще намерите в статията за честотата на шума от теч.
Акустичното откриване с корелатор и микрофони е отделна специализирана услуга на Voda BG. Подходящо е за водопроводи под налягане (сградни вертикали, дворни и подземни трасета, главната линия след водомера), за течове от оборотни води в охладителни и технологични кръгове и за промишлени тръбопроводи. Повече за обектите – на страницата за акустично откриване на течове в тръбопроводи под налягане.
Често задавани въпроси
Каква е точността на акустичния корелатор?
Точността зависи от правилно зададената дължина на трасето и скоростта на звука, от материала на тръбата и от фоновия шум. При метални тръби и добре известно трасе изчислената точка обикновено е близо до реалния теч. Затова потвърждаваме с наземен микрофон и маркираме мястото, обикновено с точност до около 30 см.
Работи ли корелаторът с пластмасови тръби?
Работи, но по-трудно. Пластмасата поглъща шума, той е в ниските честоти и затихва на по-късо разстояние. Сензорите трябва да са по-близо един до друг, а скоростта на звука в тръбата трябва да е зададена правилно. При възможност се използват хидрофони, които слушат директно водата.
Какво налягане е нужно, за да се чуе течът?
Нужно е налягане, което създава отчетлива струя през отвора. При ниско налягане шумът е слаб и трудно се отличава от фона. Точен праг няма – зависи от размера на отвора и материала. Когато е възможно, измерваме при нормално работно налягане или го повишаваме временно при тест.
Използва ли се корелатор вътре в апартамент?
По-рядко. В апартамента трасетата са къси, тръбите са в замазка и рядко има две удобни точки за сензори. Там по-често използваме наземни микрофони, термокамера и влагомер. Корелаторът е по-полезен за водопровода от шахтата до сградата, дворни връзки и по-дълги подземни участъци.
Как да заявите акустично откриване на теч?
Опишете в чата вида на обекта, материала и диаметъра на тръбата, налягането и дали водомерът отчита разход. Акустичното откриване е отделна услуга, затова първо уточняваме дали обектът е подходящ – водопровод под налягане, оборотна система или промишлен тръбопровод – и после планираме измерването.
Акустичното откриване е отделна услуга за водопроводи под налягане, оборотни води и промишлени тръбопроводи. Пишете ни в чата, за да уточним обекта.
Последна актуализация: 26.10.2026
